Дефицит на магнезий​

Последици от дефицит на магнезий

Магнезиевият дефицит не е проблем само защото причинява неприятни симптоми. Когато остане некоригиран за по-дълъг период от време, той може постепенно да повлияе работата на нервната система, мускулите, сърдечно-съдовата система и костния метаболизъм.

Добрата новина е, че голяма част от тези последствия са обратими при навременно възстановяване на магнезиевите нива. Затова ранното разпознаване и коригиране на дефицита има значение не само за облекчаване на симптомите, но и за ограничаване на дългосрочните ефекти върху организма.

Ако все още не сте сигурни дали имате магнезиев дефицит или искате да научите повече за неговите причини и ранни признаци, вижте темата:

Липса на магнезий: симптоми, причини и как да я избегнем навреме

Какво се случва, ако магнезиевият дефицит остане некоригиран?

Последствията често се ограничават до по-неспецифични прояви като умора, нарушения на съня, раздразнителност или намалена концентрация.

Започват да се засягат процеси, свързани с нервната система, мускулната функция и производството на клетъчна енергия. Именно тогава по-често се появяват мускулни крампи, потрепвания, главоболие и понижена устойчивост към стрес.

Последствията вече могат да засегнат няколко системи едновременно. Възможни са нарушения в сърдечния ритъм, промени в костния метаболизъм и нарушения в регулацията на други важни електролити като калий и калций.

Могат да се развият сериозни усложнения, включително сърдечни аритмии, тетания и други състояния, които изискват медицинска оценка.

Важно:

Скоростта на развитие и тежестта на последствията са индивидуални и зависят от степента на дефицита, неговата продължителност и наличието на съпътстващи заболявания

Как магнезиевият дефицит засяга нервната система?

Една от най-важните функции на магнезия е да помага на нервната система да поддържа баланс между възбуждане и отпускане. Когато нивата му намалеят, нервните клетки могат да станат по-чувствителни към външни и вътрешни стимули.

Това е една от причините магнезиевият дефицит често да се свързва с:

Магнезият участва и в регулацията на нервните сигнали в мозъка. При нормални условия той помага да се ограничи прекомерната активност на нервните клетки. Когато нивата му намалеят, този контрол отслабва и нервната система може да стане по-чувствителна към стрес, напрежение и други стимули.

Това е една от причините някои хора с магнезиев дефицит да описват усещане, че са постоянно „напрегнати“, „нащрек“ или им е трудно да се отпуснат дори в спокойна обстановка.

При продължителен некоригиран дефицит тези промени могат да се отразят трайно на съня, работоспособността и качеството на живот.

Как магнезиевият дефицит влияе върху сърдечния ритъм и кръвоносните съдове?

Сърцето разчита на прецизен баланс между няколко електролита, сред които магнезий, калий и калций. Когато нивата на магнезий намалеят, този баланс може да се наруши и сърдечните клетки да станат по-чувствителни към електрически сигнали.

Това е една от причините магнезиевият дефицит да се свързва с:

Освен върху сърдечния ритъм, магнезият влияе и върху състоянието на кръвоносните съдове. Той участва в поддържането на нормален съдов тонус и кръвоток, а продължителният дефицит се свързва с по-неблагоприятни показатели за сърдечно-съдово здраве.

Най-добре установеното сърдечно-съдово последствие на значимата хипомагнезиемия е повишеният риск от нарушения в сърдечния ритъм, особено когато са налице и нарушения в нивата на калий или калций.

Как магнезиевият дефицит влияе върху мускулната функция?

Мускулите разчитат на магнезия както за нормалното си съкращаване и отпускане, така и за производството на енергия. Когато дефицитът продължи по-дълго време, последствията не се изчерпват само с отделни крампи или потрепвания.

Възможно е постепенно да се наблюдават:

Тези промени често настъпват постепенно и невинаги се свързват веднага с магнезиев дефицит. Някои хора започват да усещат, че обичайните физически дейности изискват повече усилия, тренировките стават по-трудни за изпълнение, а възстановяването след натоварване отнема повече време от обичайното.

Ако искате да научите повече за връзката между магнезия, крампите и мускулния дискомфорт, вижте:

Болки в мускулите, напрежение и крампи: възможни причини и съвети

Как магнезиевият дефицит влияе върху здравето на костите?

Около 50–60% от магнезия в организма се намира в костите. Освен че е част от тяхната структура, минералът участва и в процесите, които регулират усвояването на калция, активирането на витамин D и непрекъснатото обновяване на костната тъкан.

Когато приемът на магнезий е недостатъчен за по-дълъг период от време, организмът може да използва част от запасите, съхранявани в костите, за да поддържа нормалните нива в кръвта. Това означава, че последствията от дефицита невинаги се ограничават до мускулите и нервната система.

Продължителният магнезиев дефицит се свързва с:

Част от тези ефекти се обясняват с ролята на магнезия в регулацията на калция и витамин D. При ниски нива на магнезий организмът може да използва по-неефективно калция, дори когато неговият прием е достатъчен.

За разлика от крампите или нарушенията на съня, последствията за костното здраве се развиват бавно и често остават незабелязани години наред. Именно затова магнезиевият дефицит се разглежда не само като краткосрочен проблем, а и като фактор, който може да повлияе на костната здравина в дългосрочен план.

При кои хора последиците от магнезиевия дефицит могат да бъдат по-изразени?

Последиците от магнезиевия дефицит не са еднакви при всички хора. При някои групи нарушенията могат да се развият по-бързо или да окажат по-голямо влияние върху общото здравословно състояние.

При хора с диабет тип 2

Връзката между магнезия и контрола на кръвната захар е двупосочна. Ниските нива на магнезий се свързват с по-неблагоприятен гликемичен контрол, а повишените нива на кръвната захар могат да увеличат загубите на магнезий чрез урината.

Така при част от хората с диабет се формира порочен кръг, при който дефицитът и нарушеният глюкозен метаболизъм взаимно се поддържат.

При хора със сърдечно-съдови заболявания

Магнезият участва в поддържането на нормалния сърдечен ритъм и електролитния баланс. При хора с вече съществуващи сърдечно-съдови заболявания дори умереният магнезиев дефицит може да има по-голямо клинично значение, особено когато е съчетан с нарушения в нивата на калий или калций.

По време на бременност

По време на бременността нуждите от магнезий естествено се увеличават. Данните показват връзка между ниските нива на магнезий и по-висок риск от определени усложнения на бременността, включително прееклампсия.

Поради значението му за нервно-мускулната функция и контрола на гърчовата активност, магнезиевият сулфат се използва като стандартна болнична терапия за профилактика и лечение на екламптични гърчове при високорискови състояния.

Ако попадате в някоя от тези групи, е добре евентуалният магнезиев дефицит да не се разглежда само като временен дискомфорт, а като фактор, който може да повлияе върху контрола на основното заболяване или състояние.

Вижте кои групи са най-застрашени:

Рискови групи за магнезиев дефицит.

Кои последици са обратими при навременна корекция?

Това е въпросът, който повечето хора си задават след установяване на магнезиев дефицит. Добрата новина е, че много от функционалните последствия могат да се повлияят при възстановяване на магнезиевия баланс. Скоростта на подобрение обаче зависи от тежестта на дефицита, неговата продължителност и наличието на други заболявания или рискови фактори.

Като общо правило, проявите, свързани с нервната система, мускулната функция и електролитния баланс, обикновено се повлияват по-бързо от дългосрочните промени в костното здраве.

Последица При адекватна корекция на дефицита*
Нарушения на съня, концентрацията и нервната възбудимост От няколко седмици до месец - два
Мускулни крампи, потрепвания и умора Често от няколко седмици до няколко месеца
Нарушения в електролитния баланс От дни до няколко седмици
Сърдечни прояви, свързани с хипомагнезиемия От дни до седмици под медицинско наблюдение
Нарушения в глюкозния метаболизъм Седмици до месеци
Промени в костния метаболизъм и костната плътност От месеци до няколко години

*Посочените срокове са ориентировъчни и се отнасят за случаи, при които дефицитът е разпознат и се провежда адекватна корекция.

Нормализирането на серумния магнезий не означава непременно, че запасите в организма са напълно възстановени. По-голямата част от магнезия се намира в костите и меките тъкани, поради което възстановяването на депата често изисква повече време от подобряването на лабораторните показатели.

Много от последствията на магнезиевия дефицит могат да бъдат ограничени или повлияни при навременна намеса. Затова след поставяне на диагнозата е важно не само да се възстановят нивата на магнезий, но и да се предотврати повторната поява на дефицита.

Вижте какви са следващите стъпки:

Какво да правим при дефицит на магнезий

Често Задавани Въпроси

1. Какво се случва, ако дефицитът на магнезий остане нелекуван?
При продължителен магнезиев дефицит могат постепенно да се засегнат нервната система, мускулната функция, сърдечният ритъм и костният метаболизъм. Тежестта на последствията зависи от степента и продължителността на дефицита.
Да. Магнезият участва в поддържането на нормалния електролитен баланс и сърдечната функция. При по-изразен дефицит могат да се наблюдават сърцебиене, прескачане на сърцето и нарушения в сърдечния ритъм.
Ниските нива на магнезий могат да бъдат свързани с повишена нервна възбудимост, раздразнителност, затруднено отпускане, нарушения на съня и понижена концентрация.

Да. Магнезият участва в костния метаболизъм и в регулацията на калция и витамин D. Продължителният дефицит се свързва с по-ниска костна минерална плътност и по-висок риск от остеопороза и фрактури.

Много от функционалните прояви като мускулни крампи, умора, нарушения на съня и електролитен дисбаланс могат да се повлияят след възстановяване на магнезиевите нива. Скоростта на подобрение зависи от тежестта и продължителността на дефицита.

Източници:

  1. Hansen, B.A., & Bruserud, Ø. (2018). Hypomagnesemia in critically ill patients. Journal of Intensive Care, 6, 21. https://doi.org/10.1186/s40560-018-0291-y
  2. Rude, R.K. (2005). Magnesium deficiency in critical illness. Journal of Intensive Care Medicine, 20(1), 3–17. https://doi.org/10.1177/0885066604271539
  3. Castiglioni, S., Cazzaniga, A., Albisetti, W., & Maier, J.A.M. (2013). Magnesium and osteoporosis: current state of knowledge and future research directions. Nutrients, 5(8), 3022–3033. https://doi.org/10.3390/nu5083022
  4. de Baaij, J.H.F., Hoenderop, J.G.J., & Bindels, R.J.M. (2015). Magnesium in man: implications for health and disease. Physiological Reviews, 95(1), 1–46. https://doi.org/10.1152/physrev.00012.2014
  5. Veronese, N., et al. (2017). Dietary magnesium intake and fracture risk: data from a large prospective study. British Journal of Nutrition, 117(11), 1570–1576. https://doi.org/10.1017/S0007114517001350
  6. Gröber, U., Schmidt, J., & Kisters, K. (2015). Magnesium in Prevention and Therapy. Nutrients, 7(9), 8199–8226. https://doi.org/10.3390/nu7095388